Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2008 17:40 - Относно личните данни, тяхната защита и сигурност в глобалния свят.
Автор: antoan007 Категория: Новини   
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

В съвременния все по – глобализиращ се свят е много важно за всички нас да познаваме, спазваме и употребяваме правото си на неприкосновеност на личните данни. От съществена значимост е да можем да реагираме адекватно на нарушения спрямо нашите данни, както и да се предпазим от неволни посегателства над чужда лична информация, която по една или друга причина не трябва да става обществено достояние.

Българският закон е регламентирал подборно реда на защитата на личните данни. В този смисъл като основна цел на Закона за защита на личните данни той е поставена защитата на неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо, което се превръща в едни фундаментален проблем за съвременния глобален свят. Възниква въпросът дали е възможна тази защита, и ако е възможна то каква е нейната сигурност, каква е нейната надеждност. Както ние всички знаем нашите данни вече могат да се обработват не само в България, а и във всички държави – членки на ЕС. Това е факт, който трудно може да притесни средностатистическия българин, защото той е убеден, че в чужбина неговите данни ще бъдат съхранявани също толкова добре, а и по – добре отколкото в собствената му държава. Но дали той често си задава въпроса кой и как защитава неговите лични данни в България? Какви са основните принципи за защита на личните данни и кои са най – честите нарушения на тези принципи, извършвани у нас?

Всъщност, както всички ние знаем защитата на лични живот на гражданите на България е провъзгласена в чл.32 ал 1. от Конституцията на Република България. Тя гласи: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. Безспорно разкриването на лични данни без знанието и разрешението на потърпевшия е незаконна намеса в личния живот на всеки гражданин. В този ред на мисли в Закона за защита на личните данни е постановено, че „Личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно” (чл.2, ал.2, т.2). Под „обработване” трябва да се разбира както събиране, записване и съхраняване, така и употреба, разкриване чрез предаване, разпространение и др. Всяко едно от тези действия би трябвало да става с нашето знание и съгласие. Законът за защита на личните данни категорично забранява обработването на данни, които разкриват расов или етнически произход, политически и / или религиозни убеждения, както и информация относно нашето здраве и сексуален живот. Изключение от тази забрана може да има единствено относно расовия и етническия произход, но само в случаите, изброени в закона.

Органът, който осъществява защита на лицата при обработването на данните и при осъществяването на достъпа до тях се нарича Комисия за защита на личните данни. Тя е независим държавен орган, който се състои от 5 членен състав (председател + 4 членове). Те се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години с право на още един мандат. Спецификата на дейността, която извършват, задължава членовете на комисията да имат висше образование информатика или право. По този начин се гарантира на гражданите на България, че ще получат качествен и надежден контрол върху опазването на личните им данни. Комисията за защита на личните данни може да разглежда жалби срещу администраторите, които чрез своята дейност, са нарушили правата на гражданите според Закона за защита на личните данни. Председателят на комисията от друга страна може да издава наказателни постановления, с които да налага санкции на провинилите се администратори (под „администратор” разбираме физическо или юридическо лице, което обработва лични данни).

Нужно за всеки от нас е да познава предоставените ни от Закона за защита на личните данни права, свързани с експлоатацията и обработката на данните. Всеки от нас има право на достъп до отнасящи се до него лични данни, както и има право да получи информация дали личните му данни се обработват и ако е така, то с каква цел и по какъв начин.Информацията може да се получи от съответния администратор..  Естествено от това следва, че във всеки един момент всеки гражданин може да изиска от администратора да заличи или промени неговите лични данни. Администраторът може да откаже достъп до лични данни само ако това е предвидено в специален закон или когато те не съществуват.

Важно за всеки от нас е да знае, че решение на администратор, което нарушава нашите права, може да бъде обжалвано пред Комисията за защита на личните данни, която трябва да се произнесе в 30 дневен срок. Нейното решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Неправомерните действия на администраторите се наказват с имуществена и парична санкция, чиято големина зависи от характера на нарушението. Най – строги са санкциите, извършени за нарушения по чл. 5 от Закона за защита на личните данни, които са в размер между 10 хил. и 100 хил. лева.

След всичко казано дотук е добре да направим равносметка и да откроим важни правила, които би трябвало да спазваме, за да бъдем сигурни, че нашите права за достъп и съхранение на лична информация са коректно спазвани от администраторите. На първо време е важно да разберем, че отказ за предоставяне на наши данни е почти винаги неоснователен. Най – елементарният пример, който може да бъде даден, е свързан с лечението ни в болница и извършваните от лекарите снимки, които ние имаме право да получим.  В информационния бюлетин, публикуван на сайта на Комисията за защита на личните данни са представени различни жалби на граждани срещу неправомерни действия на администратори, които нарушават някои основни права на физическите лица, свързани с личните данни. Един показателен пример е свързан именно с жалба на лице, на което е отказан достъп до лични ренгенови снимки, които юридическото лице незаконно е присвоило за себе си. Комисията за защита на личните данни счита жалбата и за основателна и принуждава юридическото лице да предостави достъп до медицинската документация, съдържаща лични данни.

За всеки от нас обаче е ясно, че големият проблем с опазването на личната информация остава глобалната мрежа, а именно  Интернет. Днес голяма част от жителите на света използват Интернет и той все повече започва да се превръща в една истинска движеща сила на света, чието органичаване изглежда все по – невъзможно. Сайтове като Youtube.com , myspace.com и други се радват на все  по – голям трафик с всеки изминал ден, а абонатите на Skype се множат всяка минута. За правителствата голямото значение на глобалната мрежа е нож с две остриета. Обработването и съхраняването на лични данни на електронни база – данни е едновременно по – лесно и по – достъпно за реципиентите, но и много рисковано. В днешно време малко държави могат да гарантират на сто процента, че личните данни на гражданите им в мрежата са напълно защитени от всякакви атаки. Един възможен пробив в системата би бил фатален, а възстановяването от него – изключително трудно. В този ред на мисли е нужно да си зададем въпроса как трябва да работим в Интернет, за да предпазим личните си данни поне на минимална степен и разбира се, да не нарушим правото за неприкосновеност на чуждия личен живот в мрежата. Безспорно това е един много актуален въпрос, чието значение ще нараства с всяка изминала година. Отново информационния бюлетин на Комисията за защита на личните данни може да се използва като източник на полезна информация, която би ни предпазила от евентуални нарушения на чуждата лична неприкосновеност в мрежата. Този път жалбоподателят сезира комисията с оплакването, че в електронен сайт има публикувани негови и на съпругата му снимки. Той отстранил тези, които сам публикувал, но другите останали на сайта. Комисията обаче приема жалбата за неоснователна. Безспорно снимките на жалбоподателя и съпругата му са лични данни, но те са снимки за домашно потребление, а не са произведение на изобразителното изкуство и нямат фотографска стойност. Авторското право върху такива снимки принадлежи на техния автор, а и в случая става дума за снимки, направени по време на приятелско събиране и няма нарушение или злоупотреба с личните данни на заснетите лица.

В съвременния глобален свят Интернет предоставя много възможности за регистрация във всякакви форуми, електронни пощи, сайтове за запознанства и други, в които всички ние можем да предоставяме нашите лични данни. Ключовата дума тук обаче е, че ние ги предоставяме доброволно, след като сме се запознали с условията на сайта, които ние трябва да приемем, ако искаме да го използваме пълноценно (те най – често са изложени като общи условия за ползване на форума/ сайта). Тук е важно да споделим, че администраторът не носи отговорност за бъдещата обработка на нашите данни до толкова, до колкото тя съответства на написаното в общите условия. Това е постановено и в чл. 4 ал. 2 от Закона за защита на личните данни и за нас трябва да стане много ясно, че влизайки в системата на тези сайтове, ние доброволно излагаме нашата лична информация на показ – нещо, което е както добро, така и лошо, защото на всички е ясно, че тя може да бъде използвана както за добри, така и за не толкова добри цели. В този смисъл излагането на лъжлива лична информация на показ е един вид презастраховка от неприятни за нас посегателства върху личните данни. Използването на фалшиви имена, адреси и т.н. обаче не ни позволява да използваме пълноценно ресурсите на сайта или форума и често създава впечатление за потайност сред другите членове и не води до очакваните от нас резултати.

Затова навсякъде, където слагаме нашия подпис независимо на хартиен носител или просто се „съгласяваме с условията” в някой сайт, ние трябва внимателно да прочетем с какво се съгласяваме или какво подписваме, защото в противен случаи излагаме лични данни на показ, без изобщо да знаем пред кого се публикуват те. Познаването на правилата на интернет пространствата е необходимото условие за да успеем поне на елементарно равнище да предпазим личните си данни, и да знаем как да не нарушим чуждите.

Като цяло не бива да оставяме цялата работа по гарантиране и контрол над обработването на личните данни само на Комисията за защита на личните данни, след като можем и сами да гарантираме поне частично нашата лична неприкосновеност.

И за завършек не можем да не споменем и популярната наскоро тема за следенето на личните ни мейли и кореспонденции в програми като Skype и ICQ. Безспорно едва ли има човек, който да иска всяка негова буква да бъде следена от тайните служби, но също така няма и човек, който иска да живее в страна, не можеща да се справи по никакъв начин с организираната престъпност. Може би това е една крайна, но необходима мярка, която ще стесни диапазона на неприкосновеността на личните данни, но от друга страна ще гарантира по – голяма обществена сигурност. Всъщност въпросът днес е не дали това може да се направи, а дали ако това се направи ще има желания ефект и престъпността наистина ще спадне. Чл. 4, ал, 4,5, 6 от Закона за защита на личните данни гласят, че обработването на лични данни е допустимо, за да се защитят живота и здравето на физическото лице, за изпълнението на задача с обществен интерес или когато е необходимо за изпълняване на правомощия, предоставени със закон на администратора. Не можем да не споменем и чл.32, ал.2 от Конституцята: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.  След всичко казано дотук реалният въпрос е дали една евентуална наша жертва на неприкосновеността на личните ни данни и личната ни кореспонденция ще доведе до драстично намаляване на престъпността.

Един въпрос, чийто отговор трябва да бъде намерен съвсем скоро.

 

 



Тагове:   данни,   Относно,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoan007
Категория: Новини
Прочетен: 12776
Постинги: 3
Коментари: 2
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031